БАЕНЕ И ЛЕКУВАНЕ

Т. Евстатиева, И. Тодорова-Пиргова, Р. Малчев

1.                 Кой може да бае (мъж, жена; млад, стар)? Вярва ли се, че само жени могат да изпълняват тази практика?

2.                 Има ли случаи мъж да бае?

3.                 Кога се учи да бае? Защо?

4.                 Кога започва да практикува?

5.                 От кого е научил(а) баенето?

6.                 Само с това ли се занимава?

7.                 Как се отнася баячката към своето умение? Как тя вижда ролята и мястото си в селищния колектив?

8.                 Какви са взаимоотношенията на баячката със служителите на религиозния култ в селището? Да се запишат устни разкази за случаи на конфронтация или неутрално отношение между тях.

9.                 Как се предава баенето? – време, място, ритуал (ако има такъв), условия на предаването.

10.             Предава ли се умението по наследство?

11.             При какви условия е предадено баенето (в предсмъртния час на първичната носителка или по-рано)? Ако е по-рано – кога?

12.             Отказва ли се старата баячка да практикува, когато предаде уменията си на младата? Може ли в една къща (един род) да живеят двама души, които активно баят?

13.             Има ли определена възраст, която ограничава практиката на баячката?

14.             Има ли случай баячката да подготвя малко дете за бъдеща баячка?

15.             Ако в семейството няма момиче, на кого се предава баенето?

16.             Ако в семейството има две-три момичета, кое добива правото да наследи умението да бае?

17.             Може ли баенето да се предава на чужд човек? Защо? Какви са последствията при утвърдителен и при отрицателен отговор на първия въпрос?

18.             Ако баячката каже баенето на друг (чужд) човек, какви са последствията?

19.             Постига ли я някакво наказание?

20.             Коя басня (текст на баене) е “крадена”?

21.             Коя басня е “казана по сърце”?

22.             Кога се “хваща” баенето – когато е “крадено” или когато е “казано по сърце”?

23.             Какви качества трябва да притежава баячката?

24.             Вярва ли баячката в съществуването на демонични същества? Какви?

25.             Как се отнасят другите към баячката?

26.             Може ли другоселци да ходят при нея? От кои селища? Ако не може - защо?

27.             Време на баенето – определени дни от седмицата, месеца, годината; часове от денонощието, лунни фази (млада луна, пълнолуние, стара луна) и пр.

28.             Място на баенето – праг, дръвник, огнище, лочник (помийна яма), кръстопът, брод на река и пр.

29.             Бае ли се в гробище и на т.нар. “лява” воденица?

30.             Кой причинява болестите? Какво се вярва за тези сили?

31.             Какви болести се причиняват от: дихания, змейове, самодиви, самовили, вампири, лехуси? Как (болестотворно) се отразяват магиите, клетвите, Божието наказание?

32.             Какви предсказания има за болести и за смърт?

§         ако падне звезда или се появи опашата звезда;

§         ако черна пеперуда влезе в къщата;

§         ако вие куче или се обажда кукумявка/буха бухал;

§         ако има странни белези по човешкото тяло;

§         ако плешката на гергьовското агне има особени белези;

§         други;

33.             От какво се разболява човек?

§         ако нощува или се къпе в лоши дни и часове;

§         ако му напакостят животни;

§         ако ходи по лоши места;

§         друга причина;

34.             Какви са признаците на заразните болести? Как те се разпространяват и лекуват?

35.             Какво е местното название и как се лекува епилепсията?

36.             Как се лекуват парализи, полудявания и др.?

37.             Как се предпазват от различните видове болести? Общо и конкретно.

38.             Има ли добри духове, които закрилят хората от болестите?

39.             Против кои болести се носят амулети и как се изготвят те?

40.             Амулетите осветени ли са от служител на религиозния култ - селски свещеник, монах, ходжа/имам, дервиш? Как и кога става това?

41.             Има ли в амулетите листчета с молитви? Кои молитви се поставят най-често там?

42.             Против кои болести се слагат над портата и около прозорците бодливи растения и какво се прави после с тях?

43.             Могат ли да се носят (за защита от болести) дрехите на умрял човек? Ако не – защо?

44.             Бае ли се на родилка? Срещу какво и как? Как се предпазва от болести тя?

45.             С какво се захранват бебетата най-напред, след като се отбият от майката?

46.             Как се гледа в селището на бездетните жени? Как се наричат? По какъв начин се лекува бездетството им?

47.             Как се обяснява половата слабост на мъжете? Как се наричат такива мъже? Как се лекува слабостта им?

48.             Какво представлява душата и къде се намира тя?

49.             Какво представлява смъртта и къде живее тя?

50.             Вярвания за болестите – как изглеждат, къде живеят, с какво се хранят, взаимоотношенията между тях (напр. братя и сестри; съпрузи; родители и деца и пр.).

51.             Бае ли се на добитък? Какъв вид добитък? От каква болест и как?

52.             За кои болести се бае – уроки, страх, пришки, налепи, бездетство, безсъница, родилна треска, болки в корема, припадъци, очни болести, нагазена (напикана) самодивска трапеза, устрел, червен вятър, сурма, боята, добрата и др.?

53.             Кои болести се лекуват без баене или въобще не се лекуват – холера, чума, главобол, зъбобол, хирургически проблеми?

54.             Кои предмети предпазват от болести – железни предмети, сини мъниста и пр.

55.             Кои предмети се използват във всеки отделен вид баене (леене на куршум и восък, пукане на тесто, гасене на въглен срещу уроки и др.):

§         предмети от домакинството; земеделски сечива; овчарски атрибути;

§         растения или части от животни (кости, плешки, козина, рога и др.);

§         предмети от мъртъвци (кости, пръстени, конци от китката на мъртвеца, конци от покрова и др.);

§         невестински принадлежности;

§         вода, земя, огън (откъде, кога, от кого, как и защо се взимат?);

§         други;

56.             Какво представлява и как се приготвя т. нар. “мълчана, мълчешна” вода?

57.             Къде се съхраняват обредните предмети?

58.             Може ли да се бае на или да се лекува място, което е “отврътно” (опасно, вредно) – напр. при заселване на ново село, строеж на нова къща, поставяне на оброчище и пр.?

59.             Съществува ли обичай за провиране на хора и добитък срещу чума? Да се опише.

60.             Може ли с баене да се прогони градоносен облак? Да се опише.

61.             Кои светци са покровители на болестите (св. Харалампи, св. Архангел Михаил (св. Рангел Вадидушника), св. Пантелеймон, св. Врачи Козма и Дамиан, св. Прокопий, св. Петка-Параскева, св. Влас и др.)? Как се омилостивяват те?

62.             Коли ли им се курбан – защо и какъв по точно? Да се опише животното по вид, пол, възраст, здравословно състояние, цвят и пр.

63.             Може ли да се лекува на оброк? Как? Използват ли се:

n    прах от оброчния камък;

n    трици или парченца кора от оброчното дърво;

n    вода от оброчния извор;

n    друго;

64.             Кои болести се лекуват на границата между две селища?

65.             Да се потърсят в землището на селището лековитите извори. Да се опишат и да се документират устните разкази за тяхното целебно въздействие.

66.             Има ли празници на отделните видове болести, както и на всички взети заедно – напр. Баба Шарка – св. Варвара; Чумата – св. Харалампи и пр.

67.             Да се запишат етиологични легенди за създаването на болестите.

68.             Кога се берат лековитите билки? В рамките на какви обреди влиза брането им?

69.             Да се запишат диалектните названията на лековитите растения (фитонимите) и техните общоприети съответствия. За какво се използват? Кои са змейовитите (ветровитите) треви?

70.             Има ли песни, в които се пее за билки, които разделят змей (змеица) от мома (ерген)? Какви са названията им? Да се запише текста и мелодията на тези песни.