КУЛТУРНА ПАМЕТ В РАЙОНА НА ТРАКИЙСКИ КУЛТОВ ЦЕНТЪР СТАРОСЕЛ1 Георги Мишев В последните години тракийски култов център Старосел се превърна в популярна туристическа дестинация, но малцина са посетителите на това място, които го възприемат като част от една духовност, която не е изчезнала преди хиляди години, а приела различна форма продължава своето съществуване и до днес. С настоящото проучване си поставих целта на базата на записи на устния фолклор да потърся антични реликти или т.нар. „жива старина”. Би могло да се предположи, че такъв голям култов център е оставил „следи” в духовността и обредността на хората живеещи в района, защото наличието на следи от древни обитатели винаги е отбелязвана по някакъв начин и присъства във фолклора на населението. Съвремието ни пази останки от древните обреди и вярвания, една част от тях скрити и предавани само в отделни семейства от поколение на поколение, друга част явни, но неразбираеми, поради загубеното някъде през годините значение. Настоящото проучване не претендира за изчерпателност, а е по-скоро част от едно начало на комплексно изследване на археологическите паметници в района и тяхната връзка с местните обреди и предания, които се явяват неразривно свързани с тях въпреки рамките на линейното време. При обредността и вярванията законите на линейното време не властват, тук господства цикличността на вечно повтарящите се игри, събори и обичаи - всяка година идва Гергьовден и Спасовден, всяка година се състои съборът, всяко поколение предава знанията си на следващото, паметта се запазва, сменят се носителите и не прекъсва веригата на културната памет… 1 ОБЩИТЕ ПРАЗНИЦИ Общите празници са начин за предаване на културната памет. На общите обреди и празници младите биват запознавани с традициите и така обичаите продължават да живеят в следващото време. Разглежданите тук празници са представени в народната си осмисленост и възприемане, която в повечето случаи е поставена извън духа на църковно-християнската. Празничният обреден календар в село Старосел има две кулминационни точки – Гергьовден и Спасовден. Двата празника в представата на хората са взаимосвързани и за двата има отделни оброчни места, където се извършват съборите. Следвайки календара първият и най-почитан от всички празник е Гергьовден. Гергьовден е поставен по важност дори над големите християнски празници – Рождество, Великден. Той бележи началото на земеделската година и е тясно свързан със скотовъдството, на този ден всяка къща трябва да даде кръвна жертва – агне. Традиция дошла от най-дълбока древност. Няма специални изисквания за агнето – дали да е мъжко или женско, първородно или не, бяло или друго на цвят – „агне да е, кръв да текне”2. Агнето се закича с венец от здравец и цветя, коли се вкъщи, кръвта му се събира и се хвърля на чисто място, като преди това с нея се мазват бузките на децата3, пече се цяло, костите му се заравят в мравуняк или се хвърлят в реката, т.е. спазват се редица обредни изисквания, които са част от жертвоприносителен обред4. Интересното е, че преди да се заколи агнето няма изискване да бъде „четено” от християнски свещеник, т.е. главата на семейството се въплъщава в ролята на свещенодействащото лице, което е пряко наследство от предхристиянските времена. Сутринта на празника обредно се издояват овцете, като се доят в бяло менче, което е окичено с венец от дива тиква Bryonia alba5. Вратата на къщата се закича със зеленина, за да бъде маркирана съпричастността към празника и да бъде поставен дома под покровителството на св. Георги. Друг обичай, който се извършва на този ден е да се взимат месалите и нощвите и да се мият на реката, т.е. това е и ден за пречистване. Обикновено всяко семейство приготвя агнето вкъщи и на деня на празника го занася на оброчището на св. Георги, което се е намирало на мястото на сегашното училище, като според преданията на това място е било някога гробище и мястото е свято още от стари времена.6 В днешно време там събор за празника не се прави вече, но в паметта на по-възрастните хора е останал споменът за връзваните там люлки, на които са се люлеели млади и стари, и кантари, на които са се претегляли за здраве, разпънатите софри и общата трапеза. Въпреки че съборът вече не се прави, празникът е запазил първостепенната си важност, като е сега е останал семейният 2 оттенък, но възрастните хора помнят правилото, че трябва да се раздаде първо на другите - „за да е виден курбанът, през път ще подадеш, че иначе не е видено”.7 Все още се пее обредната песен за празника: „А бре Герги, свети Герги, рано ранил на Гергьовден, та си кова добра коня, вихрогоня, петалата му позлатени, клинците му посребрени,8 па се качи на врано конче да обойде поля, ниви. Весел пойде, сърдит дойде, мама си Герги питаше: „А бре Герги, свети Герге, весел пойде, сърдит дойде?” Свети Герги отговаря: Мари мале, стара мале, зимниното не класило, летниното не никнало…”910 Тогава старата му майка му казва, че ще дойде Спасовден и тогава пак ще обиколи и ще благослови и така продължава песента, че когато се връща от обиколката на Спасовден той е доволен и се хвали на майка си, че вече летниното е никнало, а зимниното е изкласило.11 В науката е възприета тезата, че в българските земи св. Георги наследява Тракийския Херос. 12 Във вярата и представата в с. Старосел наред със св. Георги се появява и неговата майка – „Мари мале, стара мале”. Синът на Великата Богиня Майка е намерил свое лице в образа на св. Георги и под християнското назоваване продължава да се почита именно Слънцето, което в периода на празника13 е още слабо и затова се сърди, че „зимниното не класило, летниното не никнало”. Този св. Георги почитан тук, продължава да действа и до Спасовден, т.е. той не влиза в ограничението на църковния календар, а следва хода на „Тракийския Херос, който е многохипостазен, но преди всичко е свързан с Аполон и с Непобедимото слънце…”14 3 След Гергьовден другият голям празник, който е на особена почит в с. Старосел е Спасовден. Спасовден е Възнесение Христово – 40-ият ден след Великден, седмият велик четвъртък. Параклисът св. Спас се намира северозападно от селото, срещу тракийски храм Хоризонт и самият е Параклис св. Спас (снимка Георги Мишев) изграден върху насип15. Въпреки тракийски че могилен християнската църква не познава светец с това име, в народната вяра св. Спас е вярван като отделен персонаж.16 В Старосел параклисът св. Спас се вярва като гроб на светеца. На върха на могилата има кръст, който според хората е надгробието на св. Спас. Съборът на селото в стари времена се е правил на поляната пред параклиса, сега въпреки недоволството на повечето хора, съборът е изместен на площада на селото – за удобство, което от своя страна нарушава обредната традиция запазена през годините. При параклиса в стари времена, а и досега, но в сравнително по-малка численост, остават хора да спят вечерта, т.е. обредът инкубацио е запазен и до ден днешен. В стари времена е имало навес, където хората идващи и от далечни места са оставали да спят. Съборът на параклиса св. Спас не е бил събитие, в което са взимали участие само хората от с. Старосел, а от цялата област и от съседните населени места, т.е. параклисът наследява традицията на стария култов център, където са се стичали поклонниците. На поляната пред Кръстът на върха на могилния насип на параклис св. Спас (снимка Георги Мишев) него се е провеждало пазарище, както и борби. Присъствието на пазарището и борбите говорят за древна предхристиянска традиция, наследявана и продължавана през годините, която е жалко да изчезне, заради разделянето на две дати на селския събор и преместването на събора на площада на селото. Културният колорит и памет се нуждаят от разумното отношение на институциите към тях, за да е възможно осмисленото им продължаване през годините. 4 Вечерта преди Спасовден се яде задължително постно и се раздава постен курбан –– обикновено фасул и картофи. На самия Спасовден всяко семейство е носило на поляната пред параклиса готово изпечено яре, заклано и приготвено вкъщи, така е бил обичаят, ярето не се прави курбан, защото ”не можело”17. Козата, съответно ярето, е жертвено животно в древността, но в християнската традиция е забранено за курбан. Като жертвено животно козата е позната на множество божества – Хермес18, Артемида19 и Аполон, Хера20 и др. При параклиса на деня на празника се прави и курбанът. В стари времена се е пазило като курбан да се дават само мъжки агнета, като се спазват същите обредни изисквания като на Гергьовден – кръвта и костите се събират и се заравят на чисто място, в мравуняк или в реката, т.е. повтаря се същият жертвен обред. Освен параклиса св. Спас, на същия ден е посещавано и друго оброчно място, където в стари времена е извършвана и още една част от обредността посветена на Спасовден. В стари времена в могилния насип на сега открития и експониран тракийски храм Хоризонт е имало изкоп - „като пещера”,21 на стените на който са били направени ниши, където са се поставяли икони и са се палели свещи. Наличието в стари времена на този изкоп и почитането му от местното население показва продължението на древната традиция за почитане на пещерата, като вместилище на божествената сила и място на богопоява. Липсата на връзка с християнска легенда и обоснованост явно показва, че изкопът е играл ролята на т.нар. „пещера утроба”, необходима за древния тиас, мястото където се отдава почит на Богинята. Не случайно в самия изкоп са се молили само жените - „там палиха свещи бабите”, което показва една интересна страна на използването на пещерите, като място на женска обредност, въпреки, че достъпът до изкопа не е бил изрично забраняван и на мъжете22. На отиване към тази импровизирана пещера се е минавало през аязмото, което се намира вляво на излизане от селото по пътя към параклиса. В аязмото са се пускали монети и цветя23 и с водата са се мили за здраве и са си наливали. В днешно време изкопът в могилния насип е паднал в следствие на дъждовете и на не поддържането му, а аязмото е изоставено и е пресъхнало от години, но местата им все още се помнят от по-възрастните хора. 5 Друго място, свързано с обредността на този ден, е местността Чивира, където има езеро, считано за лековито, там се е оставало да се спи и от него се е носила вода по къщите за здраве. В района не е познато или може би е забравено ходенето на росен, обичай популярен в страната ни и свързан със Спасовден, въпреки че росен се Каменица Аязмото по пътя към параклис Св. Спас (снимка Георги Мишев) среща и между Елдермен. скалното Други светилище разлики от общопознатата обредност на Спасовден е, че тук той не се смята за празник на мъртвите и душите, каквото е най-разпространеното вярване за него. Връзката в песенния фолклор между Гергьовден и Спасовден, тяхното голямо значение в обредния календар в района, фактът че около с. Старосел има само един параклис и той е именно св. Спас, това че той самият се намира в непосредствена близост до тракийски храм и самият също е изграден върху тракийски могилен насип показват, че празничната обредност в района следва свои правила, които са унаследени от дълбока древност и са свързани с местните древни светилищни обекти. Културната памет предавана от поколение на поколение, знанието за сакралността на отделни топоси, начините за изповядване на тази вяра, са теми, които ние като нишка от веригата трябва да поставим в приоритетите си и да бъдем съпричастни с тяхното запазване и продължаване. Тъй като в народната представа св. Спас е покровител на баячките и лечителите ще преминем към другата част от настоящото изследване, свързана със скритата и тайна обредност, предавана в отделни семейства и запазила по този начин още повече архаични черти и реалии. 6 СКРИТАТА ОБРЕДНОСТ Под скрита обредност визирам именно практики, които стоят далеч от профанното и дори в днешно време са запазили сакралния си характер, предават се само в определени семейства и при спазването на редица обредни изисквания – възраст, ред на раждане и др. Към тези обреди спадат видовете баене, знанието за специфични обредни забрани и вярвания и също магически практики. Всички баби с които бяха проведени анкети казаха, че в семействата им бабите са знаели да баят, което говори за едно доста широко разпространение на видовете лечебни обреди, което е интересно, защото в повечето случаи това знание е ограничено само в някои семейства, докато в Старосел се наблюдава доста широко разпространение. Не беше възможно да се установи в каква степен и с какъв репертоар са разполагали в стари времена повечето баячки, тъй като повечето от информаторките заявиха, че бабите им са искали да ги учат да баят, но те не са поискали и се е прекъснала нишката. В този случай може да говорим за една сравнително ранна загуба на този вид практики, като е възможно в отделни семейства да се е запазил по пълния репертоар от този тип обредност. Единствената склонна да говори на темата информаторка сподели, че тя знае от баба си тези неща, като всичко й е предадено във възраст, когато е била чиста24. Относно начина на самото предаване стана ясно, че баенето не й е предадено със специфичен обред, а тя е присъствала при баенето на баба си, която допълнително й е разяснявала думите.25 Видовете баене, които са познати са: - баене за уроки – само с изговаряне на текст, т.нар. сухо баене, гасене на въглени, баене на вода; - баене за почуди26 - с изговаряне на текст; - баене за страх – с гасене на въглени, леене на куршум, баене на вода; - баене за зъбобол и други болки – изговаряне на текст със сплитане на повой от вълната оставена от овцете по храстите; - баене при различни отоци, брадавици и др. – изговаряне на текст, придружено с обикаляне на болното място с камъчета взети от под капчук; - други лечебни обреди – при шарка, клини и др. Всяка баячка има за своята дейност набор от обредни принадлежности, които и тук са сходни с тези от други части на страната – писана глинена паница със зелени шарки – „да е на зелено, на здраве, на живо”; специален съд за стапяне на оловото за леене на куршума, перо и ръжен клас и 7 босилек завързани с червен конец и др., които се държат отделно, на високо в кошница или друг съд. Като подходящо време за извършване на баенето е ден сряда и то сутринта, за да се разнесе болестта. Не е било популярно баенето над дреха на човека, а директно на него. Пари не се искат, трябва болният да остави монета, която се настъпва и се казва от баячката: „А болестта в земята да иде!” Интерес представлява гасенето на въглени, който е познато в с. Старосел и е доста разгърнат обред, включващ в себе си множество елементи и обредни изисквания. За баенето в зелената паница се налива неначената вода – водата трябва да е неначената, за да е нямала допир с човек и по този начин да е обредно чиста и свободна да запази в себе си силата на баенето, което се изрича над нея съвместно в единението й с огъня. Въглените от печката се вадят с машата с дясната ръка, с тях се обикаля над водата в кръг по посока на часовниковата стрелка и се казва баенето: „Пиле хвърка по небето, та носи в устата си люта змия, та капят от устата й люти ядове, та капят по белите камъни, та се пукат белите камъни, така да се пукнат уроките на /името/” сега с въглена се прави кръст над купата и се казва: „Черна крава черно теле отелила, само го отелила, само го облизала, само му уроки изцелила!” Пуска се въгленът в купата и по същия начин се прави с другите два, като се гледа, ако въглените потънат, то значи болният има силни уроки. С водата се измива лицето на човека, ръцете и се топва и на сърцето. Останалата вода се хвърля, където никой не стъпва. Това баене се среща в най-различни варианти из цялата страна със съответните нюанси – във вариант от Странджа камъните не са бели, а са самодивски, като след това баене в купата се потапят босилек и нож с черна дръжка придружени с друго баене27, в други райони змията липсва, а е заместена с пяна28 или мляко, което капе от бялата птичка по белите камъни, а птичката може да бъде назована и сокол29 или орел30. Текстът с черната крава се среща и като самостоятелно баене и като част от други. В някои вариации кравата може да е представяна в друг цвят, но обикновено е черна31 и в редки случаи червена32. 8 При самото приготвяне на обаяната вода наблюдаваме един чисто предхристиянски обред на приготвяне на осветена вода, обред описан от древните автори. Аристофан в произведението си „Мир” описва как след като момчето е обиколило около олтара, домакинът взима една горяща клечка и я потопява във водата, която момчето държи и след това с водата напръсква олтара, животното за жертвоприношението, себе си и присъстващите. 33 Още по-подробно описание дава Еврипид в произведението си „Херакъл”34, там Херакъл държи в лявата си ръка съда с водата, а в дясната запалената факла, която ще потопи в нея, което е явен паралел с описаната по-горе практика, където е изрично изискването машата и въгленът да се държат с дясната ръка, а купата да се държи с лявата или да е поставена на масата. По този начин от съюза на няколко апотропейни средства – водата, огъня, желязото, сплетени със силата на словото, се получава и лечебното средство. Използването на водата като пречистващо средство е известно от дълбока древност, ползвана е и се ползва при всички народи и при различни видове обредност, но освен за пречистване водата, като излизаща от недрата на земята, е и средство за връзка със света на мъртвите, за което интересен пример е един вид обред, който се е вплел в погребалната обредност, същевременно е израз на вид хидромантия35, а именно леканомантия36 – гадаене с вода в съд. На четиридесетия ден от погребението в чиста паничка се налива вода, в нея при пълно мълчание от страна на всички се пуска цвят от босилек, като се пускат прешленче по прешленче от цвета и се наричат на починалите роднини, започвайки с най-отдавна починалите и се гледа как се събират те, най-накрая се пуска и последното парченце от цвета, което се нарича на името на починалия и се гледа при кой починал ще отиде, след това всички присъстващи си потопяват пръстите във водата и замиват лицето си и благодарят на мъртвия, че им е дал знак, а останалата вода се излива на чисто място. Според вярванията във водата може да се появи и образа на починалия. Този обред няма явна връзка с християнската обредност и показва запазването на практики, които са устойчиви явления и въпреки липсата на запис и съществуването си само в устната памет остават неизменни. Паралели за посочения обред се намират в антични извори, като магическите папируси37, начини на получаване на оракул в различни светилища в древността и др. Наред със словесната част, в доста методи се използват и редица билки, които се използват като лечебни средства – напр. обикновено изтравниче38 – тук наричано спреварче39, за да се изпревари болестта, прилагано при страх и клини (колики) при децата и др. 9 В района е познато и самодивското нагазено, като освен стъпването на трапезата на самодивите или нагазването на друг свещен техен участък е вярвано и стъпването на място, където са се къпали врабчетата. За да се излекува съответно човекът мястото се ръси със сол. Самодивата като представа в района на Старосел е вярвана като закрилница и пазителка на водите, има легенди да се появяват край реката, но появата им води до разболяване за виделия ги човек. Обяснение е разбираемо, тъй като е нарушена границата между световете и човекът се е оказал в чуждия свят, нарушена е обредна забрана. Подобни забрани има и свързани с други лиминални места40 – стрехата на къщата, праг, кръстопът и др. Наред със самодивите е съществувало и вярването за трите орисници, за тях на третия ден от раждането на детето се прави питка, която се маже с мед и се поставя до главата на бебето през нощта, за да може да бъдат благосклонни орисниците, когато дойдат да наричат съдбата му. Къщата трябва да е чиста и подредена, като че се чакат важни гости, защото те така обичат. 41 От магическите практики в с. Старосел са познати любовните - захранване на обекта на чувствата с менструална кръв, носене на крило от прилеп, заклан със златна пара, носенето и приготвянето на отвари от любовни билки като омайниче (Geum coccineum), копитник (Asarum europaeum), обичник (Thalictrum minus) и др.; разделните магии – пръскане с вода, с която е изкъпан мъртвец, поръсване с пръст от гробища и др.; магиите за болест – с яйце-мъток и др. Интересна област са строителните магии, като вграждането на сянката, като може да се вгради сянката директно или същата да бъде измерена с конец, който да бъде вграден. Съществува разказът, че при строежа на училището в селото е вградена сянката на едно момче, което след 40 дни починало42. Познато е поставянето в основите на къщата на монети, за да е здрава къщата като монетите. Скритият фолклор и обредност пази множество архаични черти, по тази причина е преследван през годините от християнската църква, скриван е на още по-дълбоко и е съхранил част от древността за съвремието ни. Част от древността с нейните тайни знания и тайнствени обреди, достъпни само за малцина посветени в тяхното извършване и по тази причина повод за страх от някои, а за други възможност за намиране на изход – било то от болест, любовна мъка или друго. 10 ТОПОСИ И ВЯРВАНИЯ Всеки край има своите легенди и вярвания, за някои това е начин хората да обяснят на себе си причудливите природни форми и явления, за други това е ехо от древността, а може би са верни и двете хипотези. Всяка местност около с. Старосел има свое име, а някои местности имат и своята история, някои от местностите са: Драганчов дол – южно от селото, посока Куилица Курбанов дол – намира се югозападно от селото в посока Красновски бани, името на дола идва от това, че някога там е бил даден курбан и затова така се нарича местността43 Куилица – южно то селото, там се намира и Куилишката надгробна могила Елдермен – североизточно от селото, името идва от турски и означава „вятърна мелница”, защото някога там е имало такава мелница. По върха личат следи на тракийско скално светилище.44 Брезина поляна – северно то селото, в подножието на Кози грамади Паралията – равен плосък голям камък, намиращ се по пътя към Брезина поляна Гарнов /или Гарванов/ камък – западно от селото, тракийско скално светилище. Къпиньовица – северозападно от селото Рошава могила – югозападно от селото Мааме – дерето от селото към Каменица Стога Атанас – западно от селото 11 Градището – северозападно от селото, над Четиньова могила, казва се така, защото преди това там е имало град, който бил обсаден и дълго не можели да го превземат, но едно момиче отишло по тунела от града за вода, като я следвало прасенцето й45, тя влязла в тунела, но тъкмо тогава го видели враговете и по него открили тунела и така превзели града. Кози грамади – връх северно от селото, като според легендата се казва така, защото една козарка тръгнала с козите в балкана през март месец, останалите жени й казали да не го прави, но тя се обърнала и казала: „Марта жена и аз жена!” Когато се изкачила горе в планината се издигнала вихрушка, отнесла я с козите и затова мястото, където се е случило това се нарича Кози грамади. Същата легенда е позната и на други места в България, а и извън България в Македония. В България легендата се свързва с връх Баба, Етрополе46, а в Македония със село Баби47 до Щип. 12 Библиография "Енциклопедия Българска Народна Медицина" Съставителство и обща редакция Минчо Георгиев , Издателска къща "Петър Берон" София, 1999 Маринов, Д., Народна вяра и религиозни народни обичаи, Изд. БАН, 1994, Огнянова Е., "Достигнало до нас" Легенда за връх Баба, Изд. Архимед, София, 2003 Павзаний, Описание на Елада Пиргова, И. Баяния и магии, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София, 2003 СбНУ, книга 57 - Г. Горов, Странджански фолклор, София 1983 Теодоров, Е. Древнотракийско наследство в българския фолклор, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 1999 Фол, А. Тракийският Дионис. Книга трета: Назоваване и Вяра, Изд. НБУ, 2002, 135 *** Aristophanes. Peace. The Complete Greek Drama, vol. 2. Eugene O'Neill, Jr. New York. Random House Burkert, W.. Greek Religion: Archaic and classical. Clarendon Press. Oxford1985 Euripides. The Complete Greek Drama, edited by Whitney J. Oates and Eugene O'Neill, Jr. in two volumes. 1. Heracles, translated by E. P. Coleridge. New York. Random House. 1938 Preisendanz, Karl, Papyri Graecae Magicae: Die Griechischen Zauberpapyri I, Verlag B. G. Teubner, 1928 13 Бележки 1 Бих искал да изразя особената си благодарност към д-р Иван Христов за подкрепата да проведа настоящото научно изследване и по този начин да взема участие в интердисциплинарното проучване на тракийски култов център Старосел.. 2 Инф. Цветана Нонова, р. 1932, с. Старосел 3 Инф. Велика Керанска, р. 1922, с. Старосел: бабата казва, че в старо време не са правени кръстове, това била модерна работа, преди просто са се мазвали бузките на децата. 4 За значението и отделните вариации на жертвоприносителната обредност за Гергьовден вж. Теодоров, Е. Древнотракийско наследство в българския фолклор, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 1999 5 Дива тиква – Bryonia alba L. (брей, брешнел, еднодомна дива тиква, дива лоза, луда тиква, тлъста тиква, черна дива тиква, черен скребър). Бере се през Русалската неделя. С отвара от нея момите се къпят, за да им растат дълги косите. На Гергьовден добитъкът се захранва с „тлъста тиква”, за да е „тлъсто” млякото… "Енциклопедия Българска Народна Медицина" Съставителство и обща редакция Минчо Георгиев , Издателска къща "Петър Берон" София, 1999, 105; Дивата тиква е растения използвано и в магическата обредност – при магия за любов се гори в огън на кръстопът и се нарича (вж. Пиргова, И. Баяния и магии, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София, 2003, 466). 6 Инф. Велика Керанска, р. 1922, с. Старосел: По нейни спомени, когато е била малка от мястото са вадили кости /според бабата детски/, гривни и др. Би могло да се предположи, че мястото е некропол от античността или средновековието. 7 Инф. Цветана Нонова, р. 1932, с. Старосел 8 Вж. маркирането чрез позлатяване на отделни части, вкл. И на копитата, на животни в тракийското изкуство. Вж. и по-долу бел. за св. Спас и коня. 9 Инф. Цветана Нонова, р. 1932, с. Старосел 10 Вариант на горната песен изпълнявана на Спасовден в Ботевградско: „По пътя момите две по две са пеели песни посветени на св. Спас. „Свети Спас си коня кове, Свети Спас се развесели, Сребро плочи, злато клинци Та си бръкна в силни скути, И се стяга да обиди, Та извади леви ключи Да обиди зелен синор. И отключи небо, земля. Сърдит беше, весел стана: Поросила ситна роса, Есенници изкласили, Наросила зелен синор. Пролетници въртенили, Свети Спасе, тебе молим, Ливадите кон не гази Дай ни дъждец и росица, Я лозята изресили, Да се роди жито, просо, Овчарите по бачии, Да нахраним сиромаси, Сичко поле, песен пее. Сиромаси и сираци. Песента е от с. Литаково, Ботевграадско, мелодията е бавна, много подобна на хороводна. Играело се и Спасовско хоро„ Маринов, Д., Народна вяра и религиозни народни обичаи, Изд. БАН, 1994, 631 – 637. 14 11 Инф. Велика Керанска, р. 1922, с. Старосел 12 Вж. Теодоров, Е. Древнотракийско наследство в българския фолклор, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 1999 13 Старата дата на празника е всъщност 23 април, която, вече не се помни от населението. 14 Фол, А. Тракийският Дионис. Книга трета: Назоваване и Вяра, Изд. НБУ, 2002, 135 15 За почитането на св. Спас в Македония и връзката му с античните реалии вж. Фол, В. Скални топоси на вяра, БАН, Институт по тракология „Проф. Александър Фол”, София, 2007, 145-146 16Инф. Велика Керанска, р. 1922, с. Старосел: Бабата разказва, че по време на един събор при параклиса, когато оставали да спят там, една жена й споделила, че на сън й се явил св. Спас, който й казал да отиде с внучето да спят там, за да се излекува, тъй като то, нито говорило, нито можело да ходи добре и така, след като били ходили детето се оправило и заради това излекуване те идвали всяка година. 17 Инф. Велика Керанска, р. 1922, с. Старосел: 18 Хермес водещ коза за жертвоприношение, страна А на червенофигурен кратер, ок. 360–350 пр.н.е. от Пестум, Кампания, Италия; Department of Greek, Etruscan and Roman Antiquities, Sully wing, room 44 19 Направеният от рога на кози олтар на Артемида в Делос, вж. Burkert, W. 1985. Greek Religion: Archaic and classical. Clarendon Press. Oxford, 65 20 Павзаний, Описание на Елада, 3.15.9: „От всички елини единствено при лакедемонците има обичай да наричат Хера с прозвище Егофага (“ядящата кози”) и да принасят на богинята в жерта кози. Казват, че Херакъл е основал това светилище и че той пръв е принесъл в жертва кози, защото когато се биел срещу Хипокоонт и синовете му, богинята не му създала никакви пречки, така както му се противопоставяла в другите подвизи. Казват, че той й принесъл кози, след като се колебал между други жертвени животни.” 21 Инф. Велика Керанска, р. 1922, с. Старосел 22 Възможна е връзката с античните Тесмофории, участие в които са взимали само жените и обредността е извършвана в пещерни светилища. 23 Видима е т.нар. безкръвна жертва, позната от множеството находки на монети намирани при каптирането на извори. 24 Обредното изискване да се предава баенето във възрастта преди първия менструален цикъл на момичето е разпространено из цялата територия на страната. В отделни райони има и редица други изисквания – детето да е изтърсак и т.н., но тук не се срещат. 15 25 На места в страната предаването на баене може да се извърши със специфичен обред – замесване на питка, повтаряне в обред на текста на баилките и др. - вж. Пиргова, И. Баяния и магии, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София, 2003, 13-14 и 53-58 26 Прави се разлика между уроки и почуди, уроките се предизвикват, когато някой погледне с лошо око, а почудите са когато е прекомерен изблик на радост. 27 Същото баене във вариант от Странджа е: Приготвяш си чиста измита глинена паничка със зелени шарки, сипва се в нея прясно налята вода, нож с черна дръжка, стрък босилек и 3 живи въглена. Взимаш единия от въглените с машата, и преди да го пуснеш във водата, баеш : “Пиле фърка по небото, та носи в устата си люта усойница. От нея капят жълти ядове, та падат на самовилски камъни, та се пукат и се пръскат самовилските камъни. Както се пръскат самовилските камъни, така да се пръснат и очите на този, дето е урочасал /името/ : ако е мъж, да му се пукне лявото мъдо, ако е жена, да се пръсне лявата й гърда, ако е мома да се пукне моминството й.” Това баеш 3 пъти на всеки въглен, след това ги пускаш във водата. След последния се слагат в паничката босилека и ножа и баеш : “Две змии на три брода стоят : едната воднина, другата огнена пукнала се воднина, изгасила огнена ! ако е урочасал /името/ от мъж, да му се пукне лявото мъдо, ако е жена, да се пръсне лявата й гърда, ако е мома да се пукне моминството й.” С водата се замива лицето на болния 3 пъти, дава му се да пийне, останалата се хвърля по кучетата и по котките. Ако е за добитък, се слага в ярмата.„ СбНУ, книга 57 - Г. Горов, Странджански фолклор, София 1983 28 Пиргова, И. Баяния и магии, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София, 2003, 115 29 Пиргова, И. Баяния и магии, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София, 2003, 132 30 „Бели орли летеа, бела пеня пускаа. На бел камик падаше, падаше и са пръскаше. 16 Кво са пръска пенята, така да се пръснат уроците! Ко е от муж – муде му се пукнале; ко е от жена-сисите й се пукнале; ко е от мома-очите й се изпръснале; ко е от диво-на диво отишло; ко е от ветар – на ветар станало и си заминало” Пиргова, И. Баяния и магии, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София, 2003, 130 31 Пиргова, И. Баяния и магии, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София, 2003, 112, 32 Пиргова, И. Баяния и магии, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София, 2003, 119 33 Aristophanes. Peace. The Complete Greek Drama, vol. 2. Eugene O'Neill, Jr. New York. Random House. 1938, 959 34 Euripides. The Complete Greek Drama, edited by Whitney J. Oates and Eugene O'Neill, Jr. in two volumes. 1. Heracles, translated by E. P. Coleridge. New York. Random House. 1938. 35 Хидромантия – от гръцкото hydor - вода 36 Леканомантия – от гръцкото lekani – съд 37 Preisendanz, Karl, Papyri Graecae Magicae: Die Griechischen Zauberpapyri I, Verlag B. G. Teubner, 1928, IV 227 38 Изтравниче: обикновено изтравниче – Asplenium trichomanes L. (дива папрат, косатник, малка папрат, самодивска черна трева, синджир папрат, страшник, страшниче, черна папрат, чернокос); северно изтравниче – A. septentrionale (L.) Hoffm. (влакнеста папрат, клинаво билье, рядък косатник, червен вятър, самодивска черна папрат, самодивска черна трева, църн вятър). Има силата да пропъжда злите сили, затова се използва за лечение на болести. Болните от истравци (изтровено дете, родилка), горска майка, безсъние, уплах (главно деца) се накадяват с билката, с отвара от нея се запойват, поливат и къпят. Посочените обредни действия са част от баялния лечебен обред…"Енциклопедия Българска Народна Медицина" Съставителство и обща редакция Минчо Георгиев , Издателска къща "Петър Берон" София, 1999, 161 39 Инф. Гена Безергенова, р. 1932, с. Старосел 40 В народната представа реката също се явява лиминално място, защото тя е един вид граница и межда, присъства представата за реката през която минават душите, за да отидат в отвъдното. 41 Инф. Велика Керанска, р. 1922, с. Старосел, разказва, че като млада, след раждането на детето й сънувала, че идват три жени и двете остават да чакат, но едната от тях ляга между нея и детето и я бута от него, като да ги раздели. След години детето й се удавило. 42 Инф. Гена Безергенова, р. 1932, с. Старосел 43 Инф. Васил Базитов, р. 1932, с. Старосел 44 Инф. Валентина Китина, р. 1922, с. Старосел 45 В друга версия съобщена от инф. Цветана Нонова, р. 1932, с. Старосел, прасенцето е заменено с куче. Възможна е връзка на този легендарен образ с образа на тракийската Богиня, която има като свои сакрални животни, както прасето (съотв. Бендида), така и кучето (съотв. Хеката). 17 46 Веднъж, когато свършвали последните дни на месец март, една стара жена, която гледала стадо от стотина кози, нарамила торба с храна и подкарала стадото си към Балкана, където през лятото го пасяла. Хората и казвали, че е рано още за лятно пасбище, че месец март е непостоянно време, ала тя не слушала: - Циц, козе, на планина! Марта баба, язе баба, а баба на баба какво ще да стори? И изкарала козите в планината, изградила страга*, наредила ведрата за доене, приготвила се да летува. Хубаво, ама баба Марта люто се засегнала от тази смела постъпка на старата жена. Докачена, разсърдена, тя отишла при брат си Малък Сечко и се примолила: Брайно Сечко, заемни ми само три дни от твоите, да уморя тази бабичка, дето ми се надсмива. Малък Сечко обичал сестра си - една сестра сред единадесет братя, и не й отказал. Заемнал й три дни и ела да видиш какво чудо станало! Най-напред грейнало топло слънце, а след час-два като вейнал оня вятър, като се развилнял, та докарал студ и сняг и затрупал всичко - не е за разказване. Веяло, трупало, веяло, трупало и не спряло три дни и три нощи, та се смразили и козите, и козарката, и кучетата. Замръзнали и ведрата, а стъргата била напълно затрупана. Така замръзнали та и до ден днешен стоят и не могат да се размръзнат. При топло време откъм гърба на вкаменената баба потича вода, ала хората не могат да я пият. А и козите така са дигнали предните си крака, като да се покачат на високите дървета и да бръстят, ала не помръдват - все ги е страх от лютата Марта. Оттогава, от тия тежки, студени мартенски дни е останало името на връх Баба, а трите сечкови дни, подарени на баба Марта народът нарекъл Заимници. Огнянова Е., "Достигнало до нас" Легенда за връх Баба, Изд. Архимед, София, 2003 47 По материал от интернет, http://www.network54.com, 2 март 2005: a za baba marta, vo stip imame nekolku golemi ispraveni kamenja-predanieto e deka nekolku babi-kozarki se seguvale na smetka na ludata baba marta pa taa im vratila so polna sila, gi zamrznala i skamenila i tie ostanale takvi za vek-vekum.celoto toa mesto go krstile babi.sega na toa mesto ima naselba od okolu 8000 ziteli koja go nosi istoto ime. 18