Светилището на нимфите и Афродита до с. Каснаково

Много хора считат, че вярата в старите езически богове отдавна е изчезнала. Но почти навсякъде около нас, почитта към тях, все още е жива, предавана понякога дори несъзнателно от поколение на поколение. Нещо повече, народът ни е запазил паметта за свещените места на древните богове и там все още се извършват обреди, носещи спомен от античността. Едно от тях е Светилището на нимфите и Афродита, разположено в живописна местност в близост до село Каснаково, само на няколко километра от град Хасково.

            Светилището е известно още от 1898 г., но първите археологически проучвания са извършени едва през 1945-1946 г., от небезизвестния български археолог Иван Венедиков. През 1968 г. обектът придобива статут на национален паметник на културата, а през 2007 г. проучванията са подновени. Счита се, че това е най-добре запазеното тракийско светилище на територията на България.

Комплексът е построен около II в. по инициатива на Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос, за който се смята, че е бил трак на служба в Римската армия. Той само благоустройва вече съществуващо място за поклонение, а не го „създава”. Надпис на гръцки език, разположен върху каменния свод над извора, гласи:

"На добър час! Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос и неговата съпруга Клавдия Монтана направиха и посветиха извора на нимфите и Афродита."

Изворът – все още действащо място на почит към боговете

            Известно е, че около самия извор възникват множество сгради, строени по различно време, като вила рустика, баня, амфитеатър и др. Култовият комплекс се е състоял не само от централния извор, но също така и от храм и помещения за поклонниците. Това, както и фактът, че светилището е било разположено на място, където се пресичат две натоварени за времето си пътни артерии, следва да ни наведе на мисълта, че в древността мястото е било оживена религиозна дестинация.

Разбира се най-важна роля е имал изворът. Той е оформен в скалата, която е изсечена до височина от 2,40 м. Водният поток е каптиран, чрез изграждането на три свързани с каменен улей помежду си басейна. Те са били облицовани с блокове от розов мрамор, украсени чрез врязани меандрови орнаменти. Фасадата на светилището е била оформена с мраморна колонада, но за съжаление от нея са оцелели единствено основи.

Вероятно някои от вас веднага ще възразят, че светилище, посветено на нимфите и Афродита няма как да бъде тракийско. Известно е, че траките са почитали Велика Богиня Майка, която са наричали с различни имена (епитети). Въпреки, че повечето хора възприемат Афродита единствено като богиня на любовта, според космогоничните представи тя е персонификация на възпроизводителните сили на природата и майка на всичко живо, което я приближава значително до тракийската Велика Богиня Майка. Известни са и епиграфски паметници, свидетелстващи за почитта на траките към Афродита, а именно Орфеевите химни.

В образа на нимфите лесно можем да открием предшественик на един познат роден митологически персонаж – самодивите.

Три танцуващи нимфи Саладиново, II в. пр.н.е., Археологически музей София

Но това, което е най-важно в случая е, че народът е запазил в своята памет идеята за светостта на мястото. И до ден днешен хората вярват, че водата в извора е лековита, а бездетни жени все още ходят там, за да измолят богинята, покровителка на плодородието, да ги дари с рожба.

Източници:

http://btourism.com/read.php?id=140

http://nymphs.dimitrovgrad-info.bg/index.html

Статията е публикувана за пръв път в онлайн списание "Змей Магесник", брой 2